Ваканционни родители през цялата година

Ваканция! Понякога може да бъде стресираща: много път, малко сън и логистични напъни в опитите да намерим малко време за себе си. Ако положим някакви усилия, се получава - организираме ваканцията така, че да сме по-малко ангажирани и да имаме шанса да се потопим в сладостите на живота, да се отпуснем. Да не отделяме време за незначителни неща, а с по-голямо удоволствие да прекарваме времето с нашите деца и връзката ни с тях да стане по-силна. Така и малките ще са по-спокойни и по-отворени за общуване.

Ех, само ако можехме да бъде такива - спокойни, свързани и любящи „ваканционни родители“ през цялата година… Можем! Или най-малко, можем да се опитаме да го постигнем, пише psychologytoday.com. 

Наистина ние, работещите родители, сме претоварени и стресирани. Нямаме време за себе си, ама никак. И понякога радостта от факта, че имаме деца, загадъчно изчезва и усещаме, че вътрешно крещим: „Не, не е това, което съм си представял/а!“

Нали е възможно да намалим темпото и да изпитаме повече радост? Е, да, не е никак лесно да си радостен, когато не можеш да си спомниш кога последно си завършил изречението си, без да те прекъснат...

Но когато открием, че се дразним от нашите деца, това обикновено означава, че не се грижим за себе си. А чия е отговорността за това?

Всеки може да „изкрейзи“, но ние сме възрастни хора и наша е вината, ако го допуснем. За да не се случи това, трябва да се погрижим за своите нужди и емоции. Не можем да се грижим добре за децата, ако не се грижим за себе си, а това ще ни направи по-силни и ще се справяме по-успешно с предизвикателствата.

Дължим това на децата си. Тяхната способност да владеят емоциите си ще зависи от това колко добре ние владеем своите чувства, когато общуваме. Ако сме уравновесени, ще сме емоционално по-щедри и децата ще ни отговорят със същото.

Дължим това и на себе си. Животът е твърде къс, за да го живеем разочаровани и под стрес. Никога не знаем колко време ни остава, затова да не отлагаме или пропускаме радостта. Ние сме отговорни за начина, по който ще изживеем живота, който ни е даден. Тайната е, че непрекъснато растем и сами трябва да се грижим да растем щастливо, както се грижим и децата ни да растат щастливи.

Ето два ключа за постигане на това.

1.  Променете това, което правите. Станете възпитател на себе си. През целия ден, на всеки половин час се питайте: „Какво трябва да направя сега?“ След това го направете.  

Възпитавайте себе си през целия ден, докато възпитавате и детето си. Ако не сте емоционално щедри към себе си, няма как да сте емоционално щедри и към хлапето.

2. Променете отношението си. Животът не може да бъде все идеален и прекрасен, вероятно отдавна сте го установили. И не трябва да сте перфектни повече, отколкото е необходимо. Спрете да се самообвинявате или да се сърдите, вместо това променете себе си и се самовъзпитавайте така, че да чувствате благодарност. Всеки ден. Така ще чувствате и повече подкрепа.

Хубаво би било, ако можеше с магическа пръчка да получим хармония и равновесие и може да се опитаме да открием тази вълшебна пръчица, като намерим смисъла и удоволствията от живота за себе си - това ще бъде добре и за нас, и за децата ни.

Резултати дава само рецептата с наполовина пълната чаша, а не тази с наполовина празната.

Адаптация Еми Спасова